Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2011 00:39 - Депортирани пътници
Автор: dianav340 Категория: Забавление   
Прочетен: 27347 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 27.03.2012 05:07


    Eкипажът ни се подготвяше за полета София –Берлин, когато от служба Сигурност на летището съобщиха, че по обратния маршрут ще превозваме група от 17 криминално проявени българи, пребиваващи нелегално в Германия. За да обезпечат безопасността на останалите пасажери, с нас от София трябваше да пътуват две червени барети и двама членове на същия отдел. Отговорникът за охраната, мъж на средна възраст с внушителна физика, ни инструктира за изискванията по отношение на обслужването им и правилата за превоз на репатрирани пътници.
    Тръгнахме към самолета със свити сърца. Много често връщаните насилствено пътници крещяха и буйстваха. Имаше случай на опит за самоубийство от един репатриран нигериец. Когато кацнахме на летище Шьонефелд и изпратихме пристигащите в Берлин пасажери, се започна подготовка за приемането на нелегалните емигранти. Нашата охрана провери една по една седалките, намиращи се в опашната част на самолета, запазени предварително за групата. Оказа се, че по време на полета, те ще бъдат придружени от  двама немски полицаи, за които също имаше запазени предварително места. Напомниха на кабинния състав, че в никакъв случай не трябва да им се сервира алкохол и да се съблюдава максимална бдителност при проява на агресивност от тяхна страна.
    Преди да бъдат качени пътниците, в самолета нахлуха няколко немски полицаи от паспортната служба. Те дойдоха да се уверят, че има блокирани места и да проверят пътуващата охрана от Българска страна. Всички до един бяха облечени в безукорно поддържани сиви униформи, с лъснати до блясък обувки, идеално обръснати, спретнати и подстригани. Напрегнатите им лица излъчваха студенина и открито недоверие. Виждайки нашите въоръжени до зъби барети и закачените на кръста им белезници постепенно се отпуснаха и даже един от тях си позволи да се усмихне, разменяйки няколко думи с командира:
-         Тежък полет, господин капитан! Групата бегълци които ще качим са многократно залавяни и връщани в България. Всички са с криминални прояви и унищожени документи. Искрено се надявам да не създават проблеми по отношение сигурността на останалите пътници.
-         Разчитам изцяло на пътуващата охрана – лаконично отговори нашия командир.
По стълбата се чу тропот на задаващите се репатрирани бегълци, придружавани от въоръжени немски полицаи. На фона на строгия и безукорен вид на немските представители на властта, групата репатрирани, съставена изцяло от шумни роми изглеждаше неугледна, но шарена и пъстра. Жените носеха памучни забрадки в ярки цветове, а по ръцете им лъщяха множество метални пръстени. Някои влачеха дечица с недоспал вид, други мъкнеха вехти сакове с изпокъсани, зашити с груби конци ципове. Повечето от мъжете бяха брадясали, с износени ризи и захабени обувки. За мое голямо учудване настроението на всички беше весело и приповдигнато.
-         Добър ден! Добре дошли на борда! - поздравихме ги с колежката на входната врата на самолета.
-         О, здравейте бе момичета, откъде знаете така добре български?- ухили се водещата групата едра циганка.
-         Ние сме българки – отговорихме с колежката усмихнати. Самолетът е български.
-         Па тия шваби ни рекаха, че е немски бил аероплана– каза тя.
-         Много ти знае главата ,нали не разбираш немски – изсмя се застаналия до нея мургав господин. Беше се наконтил с черно бомбе и носеше на рамото си стар олющен акордеон. – Ще ни храните ли бе девойчета? Не съм ял от два дена.
Ние с колежката усилено закимахме с глава:
-         Разбира се, има закуска за всеки – успокоихме ги ние.
-         Ами бира има ли? –оживено запита следващия от групата, докато първите влезли заемаха определените им места в задната част на самолета.
-         Предвидени са само безалкохолни напитки – отговорих аз.
-         Ей, а може ли да седна у първата класа – обърна се към мен една стара беззъба циганка – без пари ще ви гледам на ръка. Развалям уроки и магии, бая против страх, за пари и любов чедо.
Шумната група беше успешно настанена по седалките от полицаите. Започнаха да се качват редовните пътници. Всичките те, попадайки във втори салон бяха леко шокирани при вида на многобройната охрана.
Когато поредния германец, натоварен с куфарче, лап-топ и чанта с документи понечи да отвори горния багажник, един от седящите на следващия ред роми пъргаво скочи и започна да помага. Немецът учтиво благодари за любезния жест. От групата някой се провикна:
-         Кире, недей да бараш багажа на човека, точно сега нема  да седнеме да крадеме.
Киро изпуфтя недоволно, загубвайки интерес към нищо не подозиращия пътник и се стовари обратно на седалката.
Качването на борда приключи, самолетът включи двигателите и пое по оградената с червени светлини рульожка. По време на излитането групата тревожно притихна, стъписана от грохота на двигателите, развълнувана от неочакваната гледка на отдалечаващите се сгради и стремително приближаващи се облаци. При краткото изскърцване и разклащане на фюзелажа, засегнат от турболенция се чу дружно изхълцване:
-         Леле, мале, сега я втасахме! Ще падаме ли бе госпожо?
-         Всичко е наред – усмихнах се аз и се запътих към кухнята.
   След раздаването на храната и напитките един от охраняваната група поиска аспирин. Разбирайки, че е безплатен, всички останали започнаха да се оплакват от главоболие. В аптечката на борда разполагахме само с два блистера, които мигновено бяха раздадени. Въпреки това, имаше още роми, които чакаха за лекарството с протегнати ръце. С колежката решихме да прибегнеме до хитрост. На следващата циганка,настояваща за аспирин, красноречиво охкайки и удряйки  главата си с юмрук и премерих пулса и дълбокомислено казах:
-         Пулсът ви е отличен, нямате нужда от таблетка.
Жената остана видимо доволна от проведения преглед и констатираната медицинска диагноза. Останалите от  групата запротягаха ръце:
-         Виж ми и на мен сърцето бе госпожице!
Охраната навреме се намеси и успях да се върна към задълженията си.
Сред групата се открояваше един млад ром, неуспешно изрусен в домашни условия, на който всички незнайно защо викаха Брад Пит. След като разбра, че не може нито да поръча, нито да закупи уиски, поиска да му донеса голям шоколад тоблерон от продажбата/Duty Free/.Когато му го подадох, той извади от носната си кърпа завита на фунийка банкнота от 5 евро.
-         Тоблерона струва 4.50.Сега ще Ви донеса рестото.
-         Няма нужда, една целувка за 50 цента – намигна ми той.
-         Целувките са по 1 евро – отговорих смигвайки и аз.
Компанията бурно се изсмя, коментирайки алъш-вериша. Шоколадът бързо бе начупен на множество малки парчета и предложен на всички, включвайки и двамата немски полицаи, които учтиво отказаха. Настроението сред репатрираните роми непрекъснато се повишаваше. В момента, в който командирът съобщи за прелитането на Дунав и навлизането ни в българска територия, в групата започнаха да се чуват патриотични възгласи:
-         Ей тая България виж само колко е зелена! – дивеше се възрастен циганин, опрял чело на илюминатора. – Каква красота само! Никъде го няма туй нещо!
-         От България по-хубава няма – възкликна преливаща от родолюбие седналата до него млада ромка, стискайки ръчичката на три годишно смугло момченце.
-         Виж бе Ангелчо, това е България! – сочеше му тя запотения люк.
-         Бъл–гар–и-я, Бъл-гария – повтори детето, протегнало тънкото си вратле към прозореца.
Самолетът се приземи виртуозно на Софийското летище, под съпровода на бурни аплодисменти от страна на всички пътници. Най–възсторжено ръкопляскаха ромите в задната част на салона.
След като напуснаха всички пасажери, полицаите разрешиха на циганите да си вземат багажа и те бавно започнаха да излизат.
-         След десет дни пак съм в Германия – усмихна се широко мъжът с акордеона и повдигна бомбето си за сбогом.
-         Всички се връщаме обратно до седмица – намигна ми отново изрусения вариант на Брад Пит и пое с наслада глътка  софийски въздух напускайки самолета.
 
 image



Гласувай:
5
0


Вълнообразно


Предишен постинг

1. vostroto - Честито Рождество Христово, Диана!
27.12.2011 12:22
Здраве, щастие, и любов ти желая!:)
Весела, и безгрижна Нова Година!:)
цитирай
2. dianav340 - Благодаря!С най-добри пожелания за една много щастлива и успешна нова 2012 година!
27.12.2011 15:42
vostroto написа:
Здраве, щастие, и любов ти желая!:)
Весела, и безгрижна Нова Година!:)

цитирай
3. travelaround - Интересно и увлекателно
28.12.2011 09:02
Следя блога Ви от доста време и много ми харесва. Благодаря!
цитирай
4. mitkaloto - Върнах те ме толкова години назад. . ...
28.12.2011 11:20
Върнах те ме толкова години назад...Благодаря ви.Весело посрещане на Нова година.
цитирай
5. dianav340 - Щастлива Нова Година!
02.01.2012 01:51
mitkaloto написа:
Върнах те ме толкова години назад...Благодаря ви.Весело посрещане на Нова година.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dianav340
Категория: Забавление
Прочетен: 91025
Постинги: 18
Коментари: 88
Гласове: 579
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031