Прочетен: 3994 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2012 05:20
КЕТЕРИНГ
Кетерингът зарежда самолетите с храна и напитки, поради което се явява една от най-важните наземни служби за кабинния състав. В зависимост от часът и времетраенето на полета се предлагат различни по количество и съдържание закуски, обеди, вечери. За сутрешните кратки отсечки и нощните полети са предвидени ордьоври, а на излитащите по обед машини се качва топла храна – шницели, печено пиле, руло стефани, телешки филета с ориз. В самолета винаги се намират по няколко допълнителни резервни порции, извън полагащата се бройка за пътниците. Екипажа разполага със специално меню, с две различни по вид табли с разнообразни блюда, предвидени за отиване и връщане. Командирът и вторият пилот имат винаги различно меню, в случай на хранително натравяне поне единия от тях да остане в кондиция за приземяване на самолета.
Поради напрегнатостта на полета много рядко остава време някой от стюардния състав спокойно да седне и да се нахрани. Обикновено тичайки през кухнята едва успяваме да отчупим залък хляб, или да глътнем набързо половинка кафе. Храната, която ни се полагаше обикновено си взимахме за дома.
Често, пристигайки от полет късно вечерта, слагах на масата саламчета, шунки и сирена от самолетните закуски, или пък изсипвах фолиото с печените пържоли от бизнес класата в порцеланова чиния и ги притоплях на печката. Въпреки, че закуските често включваха деликатеси, като луканка, пастърма, черен хайвер и сьомга, съпругът ми винаги се мръщеше на масата и не пропускаше възможността да ме изкритикува:
- Няма ли да ми сервирш някой фюзелаж или елерони за вечеря!
Трябва да отбележа, че отношението му към уискито, водката и коняка от борда бе далеч по снизходително.
Дъщеря ми, както повечето от децата на стюардеси е израсла с храна от кетринга. От малка бе свикнала когато е гладна сама да си отваря хладилника и да се обслужва с пластмасовите кутии и прибори от борда. Това на моменти ме изпълваше с големи угризения и чувство за вина. Затова винаги когато имах малко свободно време се стараех да приготвя някакво вкусно домашно ястие и да поглезя семейството. А когато имах почивен ден, задължително отивахме на ресторант и си устройвахме истинско кулинарно пиршество.
Спомням си един комичен случай. Предстоеше ми свободен ден и с моята приятелка Виктория, също стюардеса планирахме да заведем дъщерите си на Виенска сладкарница в Хотел „Етоал” в центъра на София. И двете бяха на 5 годинки, познаваха се добре и се разбираха чудесно. Бяхме резервирали предварително места с красив изглед към булеварда. Като истински дами и стюардеси, се бяхме облекли елегантно, следвайки изискванията на последните модни тенденции. Дъщерите ни също бяха със специално направени прически, нагласени с красиви копринени роклички. Всяка носеше по една кукла Барби в ръцете си и малка дамска чантичка с допълнителни играчки. Бяхме ги инструктирали, че в сладкарницата е крайно наложително да се държат възпитано, да не викат и да не тичат както подобава на две очарователни млади госпожици на тяхната възраст.
Появявайки се на входа, бяхме приветствани лично от управителя на залата, който ни придружи до нашата маса и тържествено, с лек церемониален поклон връчи каталозите с менюто. Те бяха в големи папки от истинска кожа, с позлатени краища и предлагаха изобилие от невероятни сладкиши, торти, сладоледи и други десерти, приготвени от гостуващ австрийски майстор сладкар. Имаше вкусни виенски щрудели със заливка от маслен крем, красиви петифури с желирани боровинки, неустоими шоколадови еклери, дребни сиропирани сладки, големи кристални купи с бадемов крем и крем брюле, какаови мъфини с ядки и стафиди, лимонов пай, италианско тирамису, тарталети с ананас и манго, гарнирани с листа от свежа мента. Във въздуха се носеше божественото ухание на току що сварено кафе, усещаше се аромат на ванилено капучино, поръсено с канела. Публиката в този час на деня бе предимно женска.
След като направихме внушителна поръчка, съсържаща голяма част от изброените лакомства ние с Вики започнахме да обсъждаме последната интимна връзка на известна шоу звезда. Почти не се чувахме една друга, защото нашите дъщерички вдигаха ужасен шум. Гладни и изнервени, децата не се притесняваха никак от изисканата обстановка, бягаха в кръг и се дърпаха, крещейки с пълен глас около масата. Ние с Вики се опитахме да ги вразумим, но ефекта по-скоро бе ,че започнаха още по-силно да тичат, бутайки се в столовете на седящите наблизо клиенти. Кикотенето им отекваше навсякъде и ние виждахме все повече недоволни погледи отправени към нас. В един момент двете се шмугнаха под една кръгла маса с дълга до земята драперия в центъра на салона и изчезнаха под нея. Погледнахме разтревожено управителя, но той виждайки приемлив изход за всички ни кимна одобрително и каза:
- Тази маса е от коктейла, който правихме за една компания преди два дни. Понеже утре пак ни предстои да организираме подобно събитие не сме я демонтирали. Нека децата да си играят. Сигурно се крият и мислят, че са в собствена къщичка
Оставихме ги да си играят под масата, където много им харесваше. От време на време някоя от тях си подаваше главата под покривката и смеейки се весело ни махаше с ръка. Благодарение на осигуреното спокойствие и тишина, ние с Вики успяхме да поклюкарстваме на спокойствие. Когато донесоха таблите с поръчаните десерти повикахме децата. Те веднага дотичаха задъхани с разрошени коси и седнаха при нас. Моята дъщеря побутна чинията със сладкиши и каза:
- Мамо, аз не съм гладна!
- Как така не си гладна. Дори не сме закусвали у дома защото много ти се ядеше черешова торта.
- И аз не съм гладна. – каза дъщерята на Вики – Може ли пак да си играем под масата?
Вики обърна към мен озадачен поглед:
- Това е чудо невиждано! За първи път я виждам да отказва шоколадова паста.
- Ама, мамо ние вече ядохме с Лаура! - сопна се нейната дъщеря.
- Къде сте яли? – учудихме се ние.
- Ами под масата мамо, имаше шунка, саламчета, кашкавалчета.
Двете с Вики се погледнахме с ужас. Явно от предишните дни след коктейла под масата се въргаляха разни изпадали резани салами, шунки, краставички и сирена. Нашите бедни дечица, израсли с храна от самолетния кетеринг бяха припознали остатъците от коктейла в сладкарницата като домашна кухня и добре се бяха нахранили поради което не искаха да погледнат специално поръчаните десерти.
