ВЪТРЕШНИ ЛИНИИ       Мартин летеше от 18 години като стюард и се ползваше с авторитета на ветеран, преминал през множество изпитания и критични ситуации. В момента, заради нелепо оплакване от пътник, абсолютно незаслужено бе наказан за две седмици с полети по вътрешни линии. Освен, че бе изключително обидно за положението и възрастта му, наказанието носеше сериозни финансови негативи. На полетите извън граница се плащаха командировъчни във валута и имаше допълнителни начисления за нощен труд. Сега, стоически трябваше да издържи две седмици на работа с малкия, архаичен двумоторен руски самолет АН-24.Това бе свързано с многочасово влачене по провинциални градчета и селски летища, от които се качваха изнервени потни хорица, често влизащи за първи път през живота си в самолет. Въпреки големия професионален опит, Мартин не спираше да се удивлява как тези невежи люде се притесняваха от ревящите двигатели на самолета и при най-лека турболенция  изпадаха в неконтролируема паника. По време на целия полет някои от тях стискаха пребледнели облегалките на креслата, загубвайки въздух единствено поради неразумно стегнатото закопчаване на предпазните колани и нищо не бе в състояние да ги убеди, че може да ги отпуснат малко.        Работата по вътрешни линии не изискваше особени физически усилия от стюардния състав. След посрещането и настаняването на пътниците, се правеше кратка информация за времетраенето, за точките на маршрута, а след това се предлагаше чай или кафе. Сервирането бе добре организирано и максимално улеснено от служителите в кетеринга. Използваше се подвижна количка, върху която се нареждаха приборите и големи алуминиеви кани с топли напитки. Те изпускаха ароматно ухание и допринасяха за намаляването на летателния стрес в пътническия салон. Улисани в добавянето на мляко и захар, разбърквайки освежаващите питиета, пътниците неусетно завързваха приятелски разговори помежду си. Това постепенно стопяваше напрежението в аероплана и създаваше уютна, почти домашна атмосфера.    В авиацията всичко бе предварително програмирано и описано в разпоредби, които се спазваха стриктно и педантично от целия летателен състав. Поднасянето на храни и напитки бе специално консултирано и препоръчано от психолози поради антистресовия ефект. Затягането на коланите имаше за цел да предотврати контузии при внезапно спиране на самолета, а самото настаняване на пътуващите ставаше по строго установени правила. Още на земята, до спасителните люкове се настаняваха само млади и здрави мъже, за да помогнат в случай на извънредна ситуация, изискваща спешна евакуация на пътниците. Всяко едно обикновено действие, дори и сервирането на закуските се изучаваше подробно в летищния център и ставаше по определени ред, чието нарушаване строго се наказваше. Най-голямо внимание по време на обучението на кабинния състав се обръщаше на действията в случай аварийна ситуация. Всяка година, за тях се организираха курсове, приключващи със сложни изпити и проверки, отделни за всеки тип самолет. Така например, при Ан-24 имаше тази особеност, че климатикът започваше да функционира едва след излитането и набирането на височина. Студената струя въздух излизаше със свистене през отворите и смесвайки се с топлината на салона се превръщаше в бяла пара. Тя предизвикваше неописуем ужас в  пътуващите за първи път с технически остарялата машина. В такъв момент кабинният състав трябваше да реагира с конкретно професионално поведение, описано подробно в летателните документи. Според инструкциите стюардът не трябваше да дава информация по микрофона, защото можеше да бъде приета двузначно от притеснените пътници. Според регламента той трябваше да мине бавно между хората в салона, демонстрирайки сигурност и увереност, като лично успокои разтревожените пътници, обяснявайки  персонално на всеки причината за този дим. При евентуални допълнителни запитвания и въпроси се казваше, че явлението е нормално за този тип самолет.     Мартин изпълняваше трета, последна отсечка по вътрешни линии за деня. Предишната вечер се беше запил с няколко приятели „по мъжки” в кварталната кръчма. Успявайки с нечовешки усилия да се стане в пет сутринта, сега едвам влачеше уморени крака по пътеката. Коленете му се блъскаха в остри ръбове на множество стърчащи изпод креслата багажи, което допълваше вътрешното му раздразнение, превръщащо поради натрупаната умора в непреодолима досада. С усилие успя да убеди една напориста лелка да прибере тавата с домашен кекс, която бе донесла за закуска в самолета. После провери, доколкото му бяха останали сили, дали всички са със закопчани коланите. Това беше последната отсечка за деня и въпреки, че очите му се затваряха поради липса на достатъчно сън, се налагаше стоически да я издържи докрай. След като приключи проверката на салона той докладва по вътрешния телефон в кабината, че самолетът е готов за излитане.     Чу се мощен рев на двигатели, придружен от силни вибрации, разтърсващи тялото на самолета. Тъй като климатика все още не работеше, горещината в салона започна да става все по-нетърпима. Някои от пътниците напрегнато надничаха през люковете по време на рулирането, други си вееха с подръчни вестници, а трети се  бяха съсредоточили в четене на инструкциите за безопасност, разположени в джобовете на седалките пред тях. Самолетът потъна в грохот и тътен, отлепяйки се бавно от земята.        В този момент, с шумно съскане автоматично се включи климатика. От страничните мундщуци, наричани на шега от пилотния състав ”духалки” се появиха струи бяла пара. Тя започна да се стила над притеснените пътници, обгръщайки постепенно целия салон. Мартин видя, как няколко души ужасени наскачаха и започнаха да събират ръчния си багаж, вероятно подготвяйки се за евакуация. Той бе толкова изморен, претръпнал към тази непрекъснато повтаряща се ситуация, че вместо да се надигне както е по инструкция и с бодра стъпка да успокои индивидуално хората, се пресегна отегчено към близкия микрофон и с ясен глас произнесе:       -  Драги пътници, този пушек дето пуши, не е пушек. Репликата му предизвика недоумение, въпросителни погледи и дори лек смях.       На следващия ден Мартин бе извикан спешно от началник Дирекция Кабинен състав да отговаря за постъпило ново оплакване срещу него. Една жена от последния полет беше описала с неграмотен почерк, как многократно молела стюарда /визирайки Мартин/ да притвори външната врата по време на полет с Ан 24, но той се правил на глух. Поради това,  пътничката твърдеше, че самолетът летял през цялото време с широко отворена врата и тя получила силна настинка, придружена с болки в ушите. Естествено, настояваше за солидно обезщетение.  

Интересен ми стана краят на историята.
Как така дамата не е слязла в движение и това да го опише в жалбата си??? :))))

Отново весела история:)
Прувет!:)

се притесних от такъв бял дим ,който виждах за първи път!Не съм обжалвала и обещетение не съм търсила!:)))))))))))))))))))))))))

Много увлекателно разказваш. Поздравления за поста!

[quote=kleopatrasv]Много увлекателно разказваш. Поздравления за поста![/quote

Благодаря за добрите думи, историите са истински и се радвам, че се харесват.

В действителност, в оплакването жената бе описала стюарда като "караконджул, който се разхожда имежду пътниците"и почти му излезе име.

Благодаря, чета с удоволствие твоите постинги!

Хм, тази лелка накрая обра точките ...
Другият път да си носи ботуши и шуба, защото ми изглежда че ще лети на тавана:))))

Интересна история! Сега хората започват да разбират на какво е подложен кабинния състав, хахахаха... Благодаря за блога!