ХОЛАНДСКИ ЛАЛЕТА             Денчо Серафимов, или по-известен като „Денис Белята” беше един от най - слънчевите пилоти сред младите авиатори в БГА Балкан. Хубавец, надарен от природата с вродена интелигентност и прекрасно чувство за хумор, той безспирно ръсеше шеги и забавляваше хората около себе си, успявайки да внесе неочаквана радост и в най – напрегнатите житейски моменти. Умееше артистично да разказва популярни вицове и владееше до съвършенство няколко елементарни фокуса, които винаги демонстрираше с готовност и детски ентусиазъм.  Благодарение на жизнерадостния си характер бе спечелил голяма популярност сред колегите и всичките служители на летището го обичаха. За него винаги имаше някаква по-специална доставка от кетеринга, аеропланът на който летеше бе изчиствана по-добре от лелките отговарящи за чистотата, а стюардесите.....о, те направо го обожаваха и се надпреварваха коя да лети в неговия екипаж. За полетите с Денис се носеха какви ли не весели случки и легенди, разпространяващи се сред летателния състав на Балкан. Въпреки огромния женски интерес към Дени, той имаше изключително стабилен брак с Марияна – нежна и скромна учителка по немски в елитен столичен техникум. Двамата щастливо обитаваха малка кокетна къщичка в подножието на Витоша, на 20 минути от града. При всеки полет Денис купуваше нещо за дома – малки шеговити статуетки, идейни отварачки за бира, оргинални сувенири или весели поставки за чинии. Сега се връщаше от полет до Амстердам и тайно бе прибрал в пилотския куфар пет пакета с луковици холандски лалета по 20 евро всеки, които лично бе закупил. По-принцип те бяха забранени за внос от санитарните служби, но той  нямаше намерение да ги обявява на митницата, където и без това всички му бяха приятели . Градинарството бе голяма страст за младия пилот и той прекарваше голяма част от свободното време работейки на двора. Благодарение на усилията, които полагаха с Марияна, лехите с цвета бяха съвършени подредени, а тревата в двора наподобяваше на голям зелен копринен килим. Бяха си изградили сами барбекюто и предвиждаха да направят в центъра малко декоративно шадраванче.         Дежурният митничар се оказа добър приятел на Дени и настояваше да му каже някакъв виц, но той бързаше да се прибере и изненада младата съпруга. Тя обожаваше пролетните лалета. Денчо Серафимов обаче беше доста притеснен, защото отскоро в градината върлуваше нагло попово прасе и избирателно ядеше единствено корените на холандските лалета, пренебрегвайки останалите родни цветя и зеленчуци. Зелената морава бе нагризана от острите му зъбки, безразборно разкопали малки тунелчета, завършващи с грозни кратери от черна пръст, което дразнеха погледа на Дени и го докарваха до ярост.      От няколко седмици той бе взел решение да се пребори с вероломното животно, дебнеше го денонощно и му устройваше засади. Беше поставил специално вибриращо устройство против гризачи, но то изглежда беше допаднало на хитрото зверче, защото всички купчинки издълбана пръст гравитираха към въпросния уред. Денис мечтаеше да го издебне  когато изравя земята и лично да разгледа подлата му муцунка. Беше правил опити за залавяне няколко пъти, но схватката се оказа неравностойна, защото косматата твар разполагаше с цялото време на земята, а Денис трябваше ходи на работа. Това го амбицираше все повече и настървяваше душата му за мъст  Градината се бе превърнала от двамата в бойно поле – прасето си копаеше за нови луковици, а Денис прокопаваше оставените следи с надеждата да го залови и унищожи. 
       Той за пореден път запретна ръкави, посади луковиците в предварително подготвени плитки ямички и зачака. Запали цигара и в главата му се зароди поредния пъклен план за отмъщение. Обучаван в летателното училище на сложни тактики и военни стратегии, реши да впрегне целия си интелект и опит в залавяне на ненаситното прасе. Влезе в килера и се въоръжи до зъби с подходящи остри и режещи инструменти, които да помогнат в предстоящата битка с коварния враг. После отиде до кухнята, направи си сандвичи, взе няколко консерви бира, мушна допълнително цигари в джоба и зачака. Времето бавно минаваше, а от косматия гризач нямаше и следа. Слънцето все по-силно напичаше и Денис започна да се изнервя. Когато почувства, че от клеченето се схваща, притегли близкия паянтов стол, изтупа го от прахта и тихо приседна. Имаше усещането, че животното седи кротко в някоя от многобройните издълбани купчини с пръст и зорко го наблюдава. После се сети, че то е сляпо и се ориентира единствено по миризмата.”Интересно на какво ли точно му миришат тези холандски лалета?” Докато се чудеше как да си отговори, на пет сантиметра от крака му земята леко се размърда. Това го изпълни с неописуемо вълнение и силен приток на адреналин.Огледа се да прецени в каква близост се намираше мотиката. Всички инструменти лежаха стриктно подредени по големина върху старо одеяло, предварително постлано до пейката пред вратата. Тихо, стъпвайки на пръсти Дани взе това, което му трябваше. За всеки случай мушна в колана и един кухненски нож, който бе наточил допълнително. Със сигурност Марияна не би одобрила използването му за кърваво убийство, но тя отсъстваше и това му развързваше ръцете. В този момент беше готов жив да го одере, само да му паднеше в ръцете.     Земята се размърда още малко и изведнъж като гейзер започна да извира черна пръст. В този момент, Данчо ловко замахна с мотиката и изрови голяма буца от влажната земя. Тя сякаш беше жива, защото в нея яростно мърдаше с крачета и муцунка мъхнато, черно на цвят попово прасе. Вгледа се в зейналата черната уста на животинчето пълна с остри зъбки, съсипали толкова труд и надежди. Можеше с един натиск да я размаже за секунда. Яростта му отново се надигна.Посегна към ножа, но после размисли. Бръкна дълбоко в левия джоб на панталона и извади малка машинка за телбод. Бавно обърна къртицата към себе си и ловко защипа  лакомият и задник. После внимателно пусна зверчето в прокопаното тунелче, великодушно подарявайки му  живота.

                                       

Това беше страшно наказание - след като нагнети обстановката с живия разказ.

Е, поне ще има лалета!

Увлича те, изпива се на един дъх.
Добре дошла, в шарения свят на блог.бг.

Браво на Денис!
Ще има холандски лалета!

Хубав разказ!:)
Поздрави!