ОБИЧАТЕ ЛИ СТЮАРДЕСИ        Започвайки работа като стюардеса в Авиокомпания Балкан не си давах сметка колко предимства има тази вълнуваща професия. Не подозирах и за минусите. Неочаквано такъв се оказа ‘нездравия” интерес, който всички приятели на съпругът ми започнаха да проявяват спрямо моите колежки. Всеки един от тях намираше начин деликатно някъде на четири очи да ме помоли да го запозная с някоя „готина мацка”- стюардеса. На останалите девойки от нашата голяма весела компания им правеше впечатление, че вниманието към мен е завишено, но едва ли си го обясняваха по този начин.      Истината е, че момичетата на борда бяха забележителни красавици и невероятни личности. Всички владееха перфектно по няколко езика, имаха светски обноски и излъчваха ярък сексапил. Минавайки през острите камъни на школата в българската авиация, се научаваха на военна дисциплина, психологическа устойчивост и развиваха непогрешима  интуиция по отношение на хората. Силната конкуренция между интелигентни, амбициозни и можещи жени понякога пораждаше вътрешни конфликти, но ако някой дръзнеше да обиди колежка или нещо свързано с кабинния състав всички се съюзяваха срещу него, бързо забравяйки за дребните препирни.       Мъжете в нашата компания можеха да бъдат охарактеризирани като атрактивни и преуспели. Почти всички произхождаха от заможни семейства и бяха завършили в чужбина. Изявени мачовци и флиртаджии, те бяха успели да постигнат впечатляващи завоевания на нежния фронт, но явно сред техните трофеи липсваха стюардеси. Някои от тях имаха семейни връзки, други бяха сгодени, а трети с по- няколко „сериозни” приятелки. Имаше само едно голямо изключение и това бе Калчо Матев, по-известен като Качо. Син на разведени родители, баба му го бе отгледала от малък, което му бе  създало трайно чувство за непълноценост и ниско самочувствие. Те се компенсираха от буден ум и аналитична мисъл. Завършил с отличие Химическия факултет, той се бе отдал на научна дейност и бележеше забележителни успехи. Работеше по защита на дисертация и никой не се съмняваше, че ще успее. Външно Качо бе грознав, нисък на ръст, непропорционално сложен, но очите му бяха дълбоки и излъчваха интелигентна одухотвореност. Типичната му разсеяност и мълчаливост се възприемаха добре само от дамите в компанията и всяка една от тях в определен период го протежираше дискретно.    Затова се оказах съвсем неподготвена, когато Калчо дойде при мен, бършейки смутено очила в избелялата си тениска и пошепна тихо, непривично заеквайки: -         Кате, дали има някоя свободна твоя колежка, която да поканя в петък. В петък компанията редовно се събираше на купон „Под липите” и след пресушаването на поръчаните бутилки алкохол една от темите бе любовния живот на Качо. Всеки се упражняваше за негова сметка и развиваше своя собствена теория за самотните му нощи. Той запазваше мълчание, криейки се зад пословична си стеснителност, но количествата фасове в пепелника пред него подсказваха, че изобщо не му е  безразлично. -         Разбира се, Качо – отвърнах без да се замисля – сигурно има свободни колежки, които с радост могат да дойдат. Та кой се отказва от купон? Трябва да видя в разписанието кои не са на полет и мога да поканя някоя по телефона. Пресилената ми усмивка бе сигнал, че това е мисия невъзможна, но отвеяния Качо не забеляза това. Мускулите на лицето му се отпуснаха и той плахо се усмихна. В този момент аз се стегнах. Къде ми бе ума? Дори и да примамя някоя от моите приятелки стюардеси трябваше да обясня, че става въпрос за услуга лично към мен. Качо бе толкова мълчалив и необщителен, че нямаше начин да задържи вниманието на жена, свикнала с компанията на опитни и изискани ухажори. В мозъкът ми ярко светна червена лампа. Трябваше дискретно да го помоля да облече по-нормални дрехи. Никой не го беше виждал  без избелялата тениска и едно раздърпано пуловерче плетено вероятно преди години от любимата баба. Цветът на обувките бе пълна загадка поради многото сезони, които бяха издържали. А косата....боже мой, дали той не се подстригваше сам пред огледалото?    На следващият ден летях за Москва с три колежки и един стюард. Нямах особено близки сред тях. След като полетът приключи и кацнахме в София и отидох до стаята на кабинния състав, където винаги имаше няколко дежурни стюардеси. Едната от тях - Елена беше от Хасково и изглежда имаше проблеми със Софийското жителство. Чух я как разпалено обяснява: -         Ето сега се дипломирам немска филология и понеже договорът ми с Балкан е сезонен, трябва да се прибера в Хасково,където ще трябва да преподавам по разпределение немски език в някакво село, близо до града и най-гадното е, че трябва да живея с нашите шест месеца, поне докато ми подновят договора с Балкан за следващия чартър... -         Ами що не се ожениш бе Еленке, защо не си вземеш някой софиянец с апартамент и жителство? Какво чакаш? -  попита уж на шега една от колежките. Без да дочакам отговора, аз я дръпнах настрана и директно и казах: -         Елена, в петък се събираме на купон с голяма компания в ресторант „Под Липите”. Един приятел на мъжа ми много иска да се запознае със стюардеса. Интелигентно момче, научен сътрудник, скромен и е със сериозни намерения. Жени му се на човека. Последните думи силно я заинтригуваха и тя ме попита: -         Готин ли е, как изглежда? -         Висок е колкото теб – започнах предпазливо - с очила, тъмнокос. Описах го аз, стараейки се да бъда максимално достоверна.  -         Добре, Кате – съгласи се тя доста лекомислено. – Защо да не дойда? Къде и кога точно?         В петък цялата компания беше добре информирана за предстоящата „сгляда” и всички бяха дошли по-рано да заемат близки до събитието места. Видът на Качо, който се появи издокаран с нов костюм и лъскави обувки шокира и предизвика голямо оживление. Бях режисирала с останалите, че ще седя от ляво до него, за да контролирам ситуацията, а моята колежка ще сложим от дясната му страна.      Когато Елена влезе в ресторанта всички ахнаха, впечатлени от ефектната и фигура и прекрасни руси коси. Тя явно беше ходила специално на фризьор, а марковите дънки и стояха направо зашеметяващо. Ухаеше на скъп парфюм и излъчваше сексапилно очарование. Качо с нищо не показа вълнение. В този момент той  излъчваше по-скоро непроницаема сдържаност. Всички присъстващи дами се притекоха на помощ и започнаха непринуден разговор. Елена седна на посоченото и до Качо място и се сякаш се вледени. Очевадно беше, че никак, ама никак не го харесва и в погледа и се усещаше, че си дава сметка за глупавата ситуация в която се е насадила. След петнадесет минути, изпивайки любезно чаша вино, се извини на присъстващите: -         Много съжалявам но брат ми се обади преди да тръгна, че пристига тази вечер от Хасково. Налага се спешно да тръгна и ще побързам, за да хвана някое такси. На масата настъпи неловко мълчание. Елена стана и се сбогува с присъстващите. Качо седеше неподвижен. Аз силно го сритах под масата и казах на висок глас: -         Елена, Калчо ще те изпрати до таксито. Той вдървено се изправи и тръгна с девойката. В момента, в който изчезнаха зад вратата на масата започна бурен дебат между мъжката и женската част на групата. Спорът дали са подходящи един за друг ескалираше цели 15 минути до момента, когато Качо с каменно лице се появи в ресторанта. Всички започнаха един през друг да го разпитват: -         Казвай бе пич, какво стана? Защо се връщаш? Не я ли изпрати до тях? -         Ами, тя си взе такси на стоянката. -         Добре, де Елена как се държа, каза ли ти нещо? –попитах аз -         Да каза, че трябва да се връща в Хасково и трябва да преподава на село, че трябва да живее с техните.... -         И ти какво и каза Качо? -          Казах  .. Е, щом трябва.....      

Чудесни случки разказваш. Летял съм няколко пъти със самолет и винаги съм оставал с много добри впечатления от стюардесите!
Страхотна професия!

Стюардесите са неотменна част от красотата на самолета!
На мен Качо ми стана симпатичен някак си, дано му е потръгнало с жените на момчето:)
Пишеш чудесно, беше удоволствие за мен!
Поздрави!:)

Хубав сборник става:))))

Благодаря!

Благодаря! И на мен Качо ми е любимец, защотодругият тип мъже са преобладаващи. Поздрави!

Благодаря от сърце за добрите думи и подкрепата Христо!Високо ги ценя!

Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=272">justlady.ru</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. http://www.justlady.ru/ – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.

здесь на этом интернет-портале <a href="http://www.justlady.ru/articles-158492-kak-vybrat-protivozachatochnye-tabletki">justlady.ru</a> собран большой ассортимент интересных статей на тему здоровья. здесь на официальном веб-ресурсе все новости выложены абсолютно бесплатно.